Михаил Анищенко-Шелехметский - Шинель

Михаил Анищенко-Шелехметский
Шинель

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

ШИНЕЛ

Щом снежен вихър се сниши,
в родината се спусна, 
шинела снех от Башмачкин
в тъмата петербугска.

Шинелът стана ми добре, 
по мярка - и за внуци.
Но мир в душата ми не бе,
той почна да ме мъчи.

Аз спомням си със "ох" и "их"
как с дрехата си нова
старици две аз сам убих,
превзех и Кистеньовка.

Шинелът води ме в тъми,
и във примамки хитри. 
Муму* със него аз топих
и - мъчих Катерина**.   

Със него, врани радвах аз,
с колички карах хляба,    
семейството на цар успях
с куршуми да загробя.

Дърва със него аз сечах,
на шия стягах прашка. 
Да казвам вече ме е страх,
животът по-е страшен.

На вечен огън над праха,
над скърцащ пън напрашен,
в мен вярват повече сега
крадци и патриарси.

Не знае никой в този свят
кога и кой нападнат 
и, ето, в Кремъл си седя -
с шинела си - откраднат.

--------------
*Муму - куче, от разказ на Иван Тургенев "Муму"
**Катерина - героиня от пиесата на Н. Островски "Буря"

Превод: Мария Шандуркова, 24.11.2017 г.

------------------------------

Щом снЕжен вИхър се снишИ,
в родИната се спУсна, 
шинЕла снЕх от БашмачкИн
в тъмАта петербУргска.

ШинЕлът стАна ми добрЕ, 
по мЯрка - и за внУци.
Но мИр в душАта ми не бЕ,
той пОчна да ме мЪчи.

Аз спОмням си със "Ох" и "Их"
как с дрЕхата си нОва
старИци двЕ аз сАм убИх,
превзЕх и КистеньОвка.

ШинЕлът вОди ме в тъмИ
и във примАмки хИтри.
МумУ със нЕго Аз топИх
и - мЪчих КатерИна.

Със нЕго, врАни рАдвах Аз,
с колИчки кАрах хлЯба,    
семЕйството на цАр успЯх
с куршУми  да загрОбя.

ДървА със нЕго Аз сечАх,
на шИя стЯгах прАшка. 
Да кАзвам вЕче ме е стрАх,
живОтът пО-е стрАшен.

На вЕчен Огън над прахА,
над скЪрцащ пЪн напрАшен,
в мен вЯрват пОвече сегА
крадцИ и патриАрси.

Не знАе нИкой в тОзи свЯт
когА и кОй напАднат,   
и, Ето, в КрЕмъл си седЯ -
с шИнела си - открАднат.

-------------------------

ШИНЕЛЬ

Когда по родине метель   
Неслась, как сивка-бурка,   
Я снял с Башмачкина шинель   
В потёмках Петербурга.

Была шинелька хороша,
Как раз – и мне, и внукам.
Но начинала в ней душа
Хождение по мукам.

Я вспоминаю с «ох» и «ух»
Ту страшную обновку.
Я зарубил в ней двух старух,
И отнял Кистенёвку.

Шинель вела меня во тьму,
В капканы, в паутину.
Я в ней ходил топить Муму
И – мучить Катерину.

Я в ней, на радость воронью,
Возил обозы хлеба,
И пулей царскую семью
Проваживал на небо.

Я в ней любил дрова рубить,
И петли вить на шее.
Мне страшно дальше говорить,
Но жить еще страшнее.

Над прахом вечного огня,
Над скрипом пыльной плахи,
Всё больше веруют в меня
Воры и патриархи!

Никто не знает на земле,
Кого когда раздели,
Что это я сижу в Кремле –
В украденной шинели.

От https://45parallel.net/mikhail_anischenko/shinel.html