Уймись, душа...
Уймись, душа, моя.
Что ищешь средь людей ты искренности, ласки?
Ужель тебе не видно, что сея
Одета жизнь в поменянные маски?
Ужель еще не знаешь, что в добро
И в бескорыстие души твоей плюётся?
И что давно орехово ядро
Твоё зубастым вороном клюётся.
Ужель не видишь стаю воронья,
Готовую раздеться за отраву?
В себя впустив наживы и вранья,
Чтоб над тобой возвыситься расправой.
Зачем даёшь ты им свой кровный грош,
Полученный трудом и униженьем?
Не накормить собой на теле вошь,
Дела твои покроются презрением.
За что так топчут тёплый хлеб добра,
Какой даёшь ты Божьими руками?
Всем правит ворон царского двора,
Ему удобна челядь с дураками…
ОПОМНИ СЕ, ДУША…
Поетический перевод: Генка Богданова
Опомни се, душа,
още търсиш от хората искреност, ласки?
Нима не виждаш, живота сега
е облечен в променените маски?
Още ли не знаеш, в твойто добро,
и в твойта безкористност, душа, се изплюха?
Отдавна ореховото ти ядро
озъбените врани изкълваха?
Нима не виждаш ятото врани
готови да се разголят за отровата,
заредени с лъжи и измами,
за да приключат с тебе разправата?
Своя кървав грош защо им даваш,
заработен с труд и унижения?
С плътта си въшките не ще нахраниш,
делата ти ще тънат във презрение.
Как тъй тъпчат на доброто хляба ,
който ти им даваш с Божите длани?
На враните от двора царски трябва
челяд от глупаци неразбрани.
Свидетельство о публикации №118011900201