Тишина

ТИШИНА...
Автор:  Росен Русев               

Ти си в мен тишина,
ти си само единствена.
Дълга и тъжна...  Сама.
Само ти ми остана...
Като стоманата хладна,
самотна и остра
забита в сърцето
и неизвадена,
точно от онзи участък,
където най-много боли.
където в най-мъртвото време
ненаситно ме пиеш.
Макар и ненужна,
винаги си до мен, тишина...
Болка попиваш...
А исках да летя до небето.
И късче от синьото в мене да имам.
И теб тишина...


Рецензии