Наступление ночи

В цветущий сад в час стынущей зари, -
вошла вдохнуть тепло его и негу.
Здесь щедро ароматы розмарин
разлил от  лепестков белее снега.

И тени поднимаются с колен,
деревья томно тянутся в долину,
где ткёт усердно ночка гобелен,
а тени довершат её картину.

И тишина. Лишь только вдалеке
упрямая кукушка причитает,
да филина натужный горький смех
промчится эхом и застынет в камне.

У кромки леса полная Луна,
сквозь время и Пространство,  волей Прави,
взошла после полуденного сна,
чтоб довершить написанный сценарий.

А торжество, и радость,  и покой
в душе моей вместились без остатка,
как будто Вездесущего рукой
разглажены судьбы  густые складки...

И куполом небес владела ночь,
пытаясь дня усталость превозмочь...
15.01.2018.

--------------------------------------

Превод на български: Юлияна Донева
 
НАСТЪПВА НОЩ
 В градина цветна, в хладните зори,
дошла тя топлината да ни вдъхне
 и щедро, аромат на розмарин,
по снега листчетата разляха.
И сякаш, че се вдигна на колене
 затегли към върха от долината,
там де нощта тъчеше си гоблена
 и сякаш й довършваше картината.

Тишина. А нейде там далеч
 нарежда упорита кукувица…
Премина тъжен смях на бухал горски
 и ехото му в камъка застина.

Покрай гората, пълната Луна,
през времето пространството, по правило
 качи се след следобедния сън
 сценария написан да доправи.

И тържество и радост и покой,
без остатък вмъкват се в душата,
сякаш вездесъщата съдба,
бръчките заглади на съдбата..

Нощта владее купола небесен
 и превъзмогва дневната умора…

-------------------------------