Само мъничко обич

САМО... МЪНИЧКО ОБИЧ
  Автор:  Росен   Русев               

Малко само ми трябва от теб.
Толкова само… мъничко обич.
И да спреш да делиш
мен и минало време.
Знам, че трошици за мен
ще останат... като рефрен
от приказна есен,
като приказен ден,
като любима песен.
Като ден, от който боли,
и като минали дни,
напоени с болка и мисли.
Като безкрайно дълги нощи
от които косите белеят,
в дългите нощи сами,               
чакайки нови любови.
Вече си ти, нова и чиста
тиха като мечтата в сърцето,
като сълзица от ранни утра,
поела своя път от небето.
Моля те само едно…
не ме карай да плача.
Надежда подай…
И деня усмихни ми.


Рецензии