САМО ДА ПОИСКАШ
Автор: Росен Русев
Някак си се случи да се срещнем-
виртуална някаква случайност,
може би съдба и още нещо... знам ли,
и от невинното " А как се чувстваш?",
заплетохме въжето на живота си.
После не разбрах как ли стана...
Ти сърцето мое съживи,
и разбрах какво е слънцето, небето,
и луната, сега твой съм като дете,
молещо за последната любов,
която има на земята.
Мисля си, как до сега ли съм живял
с толкова мъка и болка в сърцето,
с планина от тъга и морета от жал,
с вини и недописани истини
по пътищата оттук до небето.
Мисля си... как е е преходно всичко –
омраза, любов и мили въздишки.
Но винаги има едничка- една,
за която си струва да пишеш.
Затова, прегънал днес колене,
поклон да сторя пред теб ми се иска.
Да сложа в твоите нозе небе, луна и море,
и моето, пълно с обич сърце...
Да знаеш само...
Само да поискаш...
Само да поискаш
© Copyright: Росен Русев, 2018
Свидетельство о публикации №118011708450
Свидетельство о публикации №118011708450
Рецензии