Самотни очи
Автор Р Русев
Животът не бърза, полека върви
и на мойте рамене ден след ден
трупа грижи и ядове.
А времето с мен полека пътува
и се нижат годините, пишещи сметките
от моята младост до днес.
Есените ми пристигат и отлитат.
Всяка е различна, но и си приличат.
Всяка преминава, а за мен остават
тъжните от снимката твои очи.
Мълком пристигнали, всичко ми казаха,
а после бавно в мъглата си тръгнаха
твоите самотни очи.
Самотни очи
© Copyright: Росен Русев, 2018
Свидетельство о публикации №118011506962
Свидетельство о публикации №118011506962
Рецензии