Осип Мандельштам - Заблудился я в небе - что делат

Осип Мандельштам (15.01.1891-27.12.1938)
"Заблудился я в небе — что делать?"

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

1

Заблудих се в небето, - без изход!
На кого е познато, - дай път!
Лесно ви е, Данте, с девет диска,
атлетични са те, звънят. 

Не дели ме с живота: той може
да убий и да хвали сега,
та в уши, във очи, в гнезда очни
да владей Флорентинска тъга. 

Не красете ме вий, не красете
 с този остър хвалебствен венец,
по-добре превърнете сърцето
в сини късчета пеещ звънец.

И когато умра, дал аз всичко,
на другари в житейския път,
ще се носи далеч и на близко -
звън небесен - от стинеща гръд.

2

Заблудих се в небето, - без изход!
На кого е познато, - дай път!
Лесно ви е, Данте с девет диска, 
атлетични са те, звънят
и задъхани, черни, искрят.

Ако аз не съм вчерашен и ненужен, -
ти, който горе стоиш над мен,
ако си виночерпец, послушай -
дай ми сила, налей питие
да пия здраве с въртящи кули -
ръка в ръка с лазурно небе.

Гълъбарници, черни къщурки, 
синевата във сянка лежи, -
пролет ледена, ледни висулки
тъмни облаци, прелест бойци, -
тихо: водят мъгли под юзди.

9 — 19 март 1937
Превод: Мария Шандуркова, 14.01.2018 г.

--------------------------------
1

ЗаблудИх се в небЕто - без Изход!
На когО е познАто - дай пЪт!
ЛЕсно ви е, ДАнте, с дЕвет дИска,
атлетИчни са тЕ, звънЯт. 

Не делИ ме с живОта: той мОже
да убИй и да хвАли сегА,
та в ушИ, във очИ, в гнезда Очни
да владЕй ФлорентИнска тъгА. 

Не красЕте ме вий, не красЕте
с този Остър хвалЕбствен венЕц,
по-добрЕ превърнЕте сърцЕто
в сини кЪсчета пЕещ звънЕц.

И когАто умрА, дал аз всИчко,
на другАри в житЕйския пЪт,
ще се нОси далЕч и на блИзко -
звън небЕсен - от стИнеща грЪд.

2

ЗаблудИх се в небЕто - без Изход!
На когО е познАто, - дай пЪт!
ЛЕсно ви е, ДАнте с дЕвет дИска, 
атлетИчни са тЕ, звънЯт
и задЪхани, чЕрни, искрЯт.

Ако Аз не съм вчЕрашен и ненУжен, -
ТИ, който гОре стоИш над мЕн,
ако си виночЕрпец, послУшай -
дАй ми сИла, налЕй питиЕ
да пИя здрАве с въртЯщи кУли -
ръкА в ръкА с лазУрно небЕ.

ГълъбАрници, чЕрни къщУрки, 
синевАта във сЯнка лежИ, -
пролет лЕдена, лЕдни висУлки
тъмни Облаци, прЕлест бойцИ, -
тИхо: вОдят мъглИ под юздИ.

----------------------------------

"Заблудился я в небе, - что делать?"

1

Заблудился я в небе, - что делать?
Тот, кому оно близко, - ответь!
Легче было вам, дантовых девять
Атлетических дисков, звенеть.

Не разнять меня с жизнью, - ей снится
Убивать и сейчас же ласкать,
Чтобы в уши, в глаза и в глазницы
Флорентийская била тоска.

Не кладите же мне, не кладите
Остроласковый лавр на виски,
Лучше сердце мое разорвите
Вы на синего звона куски!

И когда я умру, отслуживши,
Всех живущих прижизненный друг,
Чтоб раздался и глубже и выше
Отклик неба - в остывшую грудь!
 
2

Заблудился я в небе, - что делать?
Тот, кому оно близко, - ответь!
Легче было вам, дантовых девять
Атлетических дисков звенеть,
Задыхаться, чернеть, голубеть.

Если я не вчерашний, не зряшний, -
Ты, который стоишь надо мной,
Если ты виночерпий и чашник -
Дай мне силу без пены пустой
Выпить здравье кружащейся башни, -
Рукопашной лазури шальной.

Голубятни, черноты, скворешни,
Самых синих теней образцы,
Лед весенний, лед высший, лед вешний, -
Облака - обаянья борцы -
Тише: тучу ведут под уздцы!

9—19 марта 1937