САМОТНИ СТИХОВЕ
Автор: Росен Русев
От самотата идват всички мои стихове-
неканени, невикани, неискани слова.
Тормозят ме, пътуват в мен, измъчват ме
и блудствайки, шетат из душата ми...
останала толкова сама.
Подгонени от хаоса, надничащи у мене мълчаливо,
залъци засядащи… трудни за преглъщане.
Идват, вмъкват се, душата ми препълват тихичко
тези мои… неканените мои стихове.
Сега вървя и питам къде ли пак ще ме отвеят,
останали самички в свят- душата, да се лутат.
Едничките и трудни и неповикани,
съкровени за сърцето… мои стихове.
Зная, поиска ли, ще я погаля нежно по косите.
Ще я попитам, пак ли като мен е тъй сама?
Ще я погледна мило във очите, от тях ще събера
трошиците любов, и мило ней ще я даря,
останала в най- тъжните ми мои стихове.
Самотни стихове
© Copyright: Росен Русев, 2018
Свидетельство о публикации №118011500022
Свидетельство о публикации №118011500022
Рецензии