Обичам ви очи

ОБИЧАМ  ВИ,  ОЧИ!
     Автор: Росен Русев               

С теб само сме двама. Тъй трудно е.
Защото се „виждаме” винаги в мрежата.
Постоянно си говорим със клавишите,
и за съжаление, само ФБ май ни среща.


Набирам буквите и думите сами текат,
от теб към мен, от мен към тебе като лава.
Напред - назад, недописани слова мълвят,
поспират се,задъхани и там сами остават.

Щастлив съм, когато връзката е бърза,
не чакам скоростта по път да ни дели.
Май че днес единствено  това ни свързва,
все пак по-добре е и че не толкова боли.

От теб към мен, обратно, и отново пак така
клавишите задъхани ме чакат  всеки ден.
Отлитат думи безвъзвратно, а искам да ти кажа
ОБИЧАМ ТЕ-  ти си все едно всеки ден у мен.

Така се ражда думата, истински заместила
с виртуалната, въображаема у мен  любов.
Застинала и ненаместена , жадувана от време,
ала все още не и в реалния… в нашия живот.

ОБИЧАМ ТЕ губи смисъл, когато няма две очи,
в които, вглеждайки се, топло да се молят.
Да ги галя с поглед, да се оглеждам в тях
и тихо, и покорно да им шепна: ОБИЧАМ ВИ, ОЧИ!!!
Сърцето ми е в плен… то само чака тяхна воля.