ЗА ГОЛЯМАТА И ЧИСТАТА
Автор: Росен Русев
Щом притъмнее, минутите летят,
а аз обичам и до болка ми е трудно.
От тебе думите понякога болят ,
понякога сълза блести в ъгълчето на очите.
Все пак, ако те няма
сърцето ще остане без любов.
Тогава толкова е тежко и е тъмно.
Затова, приятелю, налей!
Да пием с теб за нея,
голямата и чистата,
която никога я няма.
Която никога не ще намерим
и която винаги е в нас,
и колко лесно разминаваме се с нея
през ден, а може и през час.
В своето безумство.
Налей, за да ти кажа,
колко хубаво е със жените,
налей и да не мислим
от нас за тръгналото днес.
Да звъннем чаши за чаканото утре,
макар че може да го няма.
Затуй... приятелю налей!
Нищо, че животът пише
и нарежда за всеки обич-
най- голямото безумство.
За голямата и чистата
© Copyright: Росен Русев, 2018
Свидетельство о публикации №118011412641
Свидетельство о публикации №118011412641
Рецензии