НА ЯВОРОВ
автор: Росен Русев х
Седи Яворов край брега на морето,
самотен на белия камък, кръстосал ръце.
На каменна пейка до него присядам
а над нас е небрежното синьо небе .
Той над камъка бял главата навел,
вглъбен е в своите мисли тегловни.
А край него жълти листа застилат мъгли.
Вятър неспирен ги носи в скута му с шепи,
сякаш въздишки се сипят безбройни.
Години се гледат те двама с морето-
ту синьо, ту черно, въззелено дори.
Какво си говорят, какво си те шепнат,
а може би стихове пишат до ранни зари.
Мълчи там поетът, гледа прибоя,
а под него се къпят сиво- бели скали.
Вълна след вълна с камък се среща.
Гледаме двама с него тези вълни,
сякаш нови думи редят от стих на поета
На Яворов
© Copyright: Росен Русев, 2018
Свидетельство о публикации №118011306856
Свидетельство о публикации №118011306856
Рецензии