НЯМА ВРЪЩАНЕ
Росен Русев
Тъмнината превръща златото в сребро.
От портрета гледа нежната ми младост.
Усмихва ми се. Клати пръст. Поглеждам
си часовника, минава времето, а съм тук
с износените стари чехли- времето у мен,
минало и днешно- остарели, ала здрави.
И младостта подминава ме с усмивка,
защото знае, че утре като се събудя,
по- добре е още някъде да ме боли.
Да ме човъркат колената, раменете,
докато надяна своя ден през гръб,
докато мога тежки мислите да скрия,
за да продължа по пътя си не лек.
Оставям стъпки- дири в есента си
по тихата полегнала трева от снощи,
че животът по терлици се изнизва
и няма връщане назад. Миг дори.
Даже тъмното да се превръща в светло,
животът отминава, изписал
с невидимо мастило свойте страници.
Няма връщане
© Copyright: Росен Русев, 2018
Свидетельство о публикации №118011000706
Свидетельство о публикации №118011000706
Рецензии