Мария Протасова - Одиночество

Мария Протасова (р.1990)
Одиночество

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

САМОТА

Аз не искам нито компания,
ни велик, ала общ идеал.
Аз се радвам на друго внимание -
на човек в самотата живял,
самота на сърце под ребрата,
самотата на молив в ръка,
неразтворена във самотата,
неразхвърляната душа.
Самотата на първата буква,
първи ред, прихлупил лице,   
самотата на всички безпътни
и на страници, празни без цел,
самотата на тайната болка,
в черни нощи самотни луни,
самотата на вятъра полски,
от детинство самотен все бил.
Самотата на сън, буря снежна,
и горичка, щом пуста е тя,
самотата на всички постели,
где не можеш отвори уста,
самотата, прекрачил прага,
в най-шумните даже места,
самотата, стихнал пред Бога,
самотата на болка в костта,
Самотата - самоубиец,
(от вените - бликнала смрад!)
Самотата е Единица,
от която всички броят.
Нека вън да е от закона,
нека кол е, стърчащ в прахта,
но се превръща в милиони
с прилепените нули там.
Самотата - камък във хляба,
на дърво кръсточовка пей,
и небето еврейско слага
едва видим на кръст тегел...
…
Всички ваши прокоби дамоклеви 
се разбиват в лика на самотните.   

Превод: Мария Шандуркова, 05.01.2018 г.

-------------------------------------

Аз не Искам нИто компАния
ни велИк, ала Общ идеАл.
Аз се рАдвам на дрУго внимАние -
на човЕк в самотАта живЯл,
самотА на сърцЕ под ребрАта,
самотАта на мОлив в ръкА,
неразтвОрена във самотАта,
неразхвЪрляната душА.
СамотАта на пЪрвата бУква,
първи рЕд, прихлУпил лицЕ,   
самотАта на всИчки безпЪтни
и на стрАници, прАзни без цЕл,
самотАта на тАйната бОлка,
в черни нОщи самОтни лунИ,
самотАта на вЯтъра пОлски,
от детИнство самОтен все бИл.
СамотАта на сЪн, буря снЕжна,
и горИчка, щом пУста е тЯ,
самотАта на всИчки постЕли,
где не мОжеш отвОри устА,
самотАта, прекрАчил прАга,
в най-шУмните дАже местА,
самотАта, стИхнал пред БОга,
самотАта на бОлка в косттА,
СамотАта - самоубИец,
(от вЕните - блИкнала смрАд!)
СамотАта е ЕдинИца,
от коЯто всИчки броЯт.
Нека вЪн да е от закОна,
нека кОл е, стърчАщ в прахтА,
но се преврЪща в милиОни
с прилепЕните нУли тАм.
СамотАта - кАмък във хлЯба,
на дървО кръсточОвка пЕй,
и небЕто еврЕйско слАга
едва вИдим на крЪст тегЕл...
…
Всички вАши прокОби дамОклеви 
се разбИват в ликА на самотните.

--------------------------------


ОДИНОЧЕСТВО

Не хочу никакой компании
И великих, но общих идей.
Мне дороже любого внимания
Одиночество штучных людей
Одиночество сердца под рёбрами,
Одиночество карандаша,
В одиночестве нерастворенная
Нерастраченная душа.
Одиночество первой буквы,
Первой строчки, простёртой ниц,
Одиночество всех беспутных
И бездонно пустых страниц,
Одиночество тайной боли,
И луны в черноте ночей,
Одиночество ветра в поле
С детства знавшего, что ничей.
Одиночество снов, метелей,
Рощи, если она пуста,
Одиночество всех постелей,
Где не могут разнять уста,
Одиночество за порогом
И за самым шумным столом,
Одиночество перед Богом,
Одиночество-костолом,
Одиночество-самоубийца,
(Вон – из вырванных вен течёт!)
Одиночество-Единица,
От которой ведут отсчёт.
Пусть оно всегда вне закона,
Пусть торчит, словно кол в пыли,
Но при нём глядят в миллионы
Окружающие нули.
Одиночество – камень в хлебе,
Над рябиной посвист клеста,
И в холщовом еврейском небе
Чуть заметный стежок креста…
…
Все дамокловы ваши пророчества
Разбиваются об одиночество.

Из http://www.ya-zemlyak.ru/avtpoesia.asp?id_avt=680#2784

ПРОТАСОВА Мария родилась в Москве в 1990 году. Стихи пишет с 2005 года. Окончила колледж кино, анимации и мультимедиа при ВГИКе по специальности «аниматор». Работает в ПР-агентстве. В 2005 году вышел сборник её стихотворений «Проще простого». Живёт в Москве.

ПРОТАСОВА Мария е родена в Москва през 1990 г. Стихове пише от 2005 г. Завършила е колеж по кино, анимации и мултимедии при ВГИК по специалност "аниматор". Работи в PR-агенция. През 2005 г. излиза нейна стихосбирка "По-просто от простото". Живее в Москва.