В нощта на Рождество

Небето дарява Нощта с диаманти.
Заспа тротоарът в прегръдка  от лед.
Из мрачния подлез  разнасят  Вивалди
изтръпнали пръсти на зъзнещ студент.
До смърт вкочанясал, към спирката бързаш,
в панелната пустош си вперил очи.
С привично мълчание крачиш загърнат…
подритваш  писмо…  Спри!Грабни го!Чети!
Неписан адрес? Неизвестен подател?
Божествен подарък в  Рождественска нощ?!
До Теб  го изпраща една  непозната.
Закътай го в пазва! Не питай защо!
Животът ни с толкоз копнежи е пълен,
а често зашива ни звучен шамар.
Бокалът горчив сме изпили до дъно,
до блян …за единствен и верен другар…
 за нежност, уют и… за приказно чудо –
да ни избави от страх, самота…
край топла камина с елха да се будим,
да сбъднем поне една своя мечта…
Очите вдигни!  Погледни към Безкрая!
Брилянтна сияе  за Тебе Нощта!
Една ярка звезда отпечатък оставя
в несретната  твоя  Човешка Душа!
И нека вилнее виелица бясна
в концерт на Вивалди от подлез студен!
В очите Ти светла Надежда проблясва,
строшила в сърцето оковите лед.
 
30.11.2017г.