ПРИЕМИ УТЕХАТА МИ...
автор: Росен Русев
Момиче мило...
Ти душата ми напълни с думи,
образи тъй лунни и нелунни.
Как нощи в бяло сричат,
за две очи, усещащи любов.
И на часовника секундите
разбиват нощите на късчета.
А всяко късче е живот...
Подреждаш мислите ми,
подреждаш ми душата.
Всяка мисъл пълниш
с надежда и любов.
И около мене става
светло,
топло...
По- леко някак е....
Дори и подреден да е светът,
ще те открия,
И подреден във него
аз ще те намеря.
Нося ти моята утеха,
която да изживееш с мен.
Ти просто приеми я!
Приеми утехата ми
© Copyright: Росен Русев, 2017
Свидетельство о публикации №117123005119
Свидетельство о публикации №117123005119
Рецензии