Как плачат тези плачещи върби!
Каква печал: сълзи-листа валят
в реката мътна... Тя се наскърби,
замаяна тече по своя път...
И хората са плачещи върби,
отпуснали сломено върхове
над светлите и сбъркани съдби
на свойте дъщери и синове...
Върби и хора, хора и върби...
Като река замаяна тека
помежду бряг върби и бряг съдби–
приел съм вече участ на река...
Богомил Тодоров
О сколько ив! А время не весна–
сама печаль. Листва как тихий плач
струится в реку... Скорбная, она
бежит, растерянная, вскачь.
И люди, руки опустив,
рыдают над рекой времён
над домом, судьбами, детьми:
над жизнью, что всего лишь сон...
Мы как они– они как мы: наш плач
меж брегом ив и бережком судьбы...
Бегу растерянно куда-то вскачь,
речную участь принявший кабы...
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Богомил Тодоров. О сколько ив!..
© Copyright: Терджиман Кырымлы Второй, 2017
Свидетельство о публикации №117123010931
Свидетельство о публикации №117123010931
Рецензии