Мара Белчева. 1913

Мара Белчева
1913


Що нам вістиш, о ластівко чудесна,
хрестом злетівши в небо голубе,
крильми своїми краєш тло небесне,
чим небо так приваблює тебе?

Іще навкіл сердитий віє вітер,
ще рало не торкало ковили.
О ластівки мої, благословіте
лани, де мертві наші полягли.
 
(переклад з болгарської — Любов Цай)

***

Оригинал:

Мара Белчева
1913


С каква ли вест към нас летите,
о, ластовици, черни кръстове
кръстосвайки на свода по вълните,
каква ли радост тука ви зове?

Сърдити бродят още ветровете,
нивята ги орала не орат.
О ластовици, вий благословете
земята дето скъпи мъртви спят.


Рецензии
Здравей, Люба! Хубаво е, че в навечерието на Нова година се връщаш към възвисяващите стихове на Мара Белчева!Желая на теб и на твоето семейство здраве, надежда и по-добра година! С топлота - Дафинка.

Дафинка Станева   30.12.2017 14:33     Заявить о нарушении
Скъпа Дафинко! Драго ми е да чета твоите искрени поздрави.
Честита Нова година! Нека Господ да пази твоето семейство. Нека да бъде мир на света – слънцето едно над нашите глави и милва всичките еднакъво, трябва да го благодарим за това.

Прегръщам те, сестро!

Любовь Цай   30.12.2017 17:32   Заявить о нарушении
На это произведение написаны 3 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.