Богомил Тодоров. Смерть чайки

Смъртта на чайката

Тя лежи на пътя– тъжно-бяла
топка слънце, ведрина и сняг,
морска волност, просто неуспяла
да си вземе сбогом с тебе, бряг;
с лодките,
с рибарите по кея
и с морето–
с поглед синеок...

Чайки разтревожени над нея
пишат своя объл некролог...

Туй въртене! Таз почти човешка
мъка! Туй докосване със гръд– 
мъртвата дано с криле разреже
въздуха и тръгне пак на път...

Тя мълчи. И обръча се скъсва.
И дълбоко в синьото трептят
чайките, от весел бриз разпръснати...

Колко кратко птиците тъжат!

Богомил Тодоров


Смерть чайки

Та на гальку камнем, крылья треплет– 
летний снег и отблеск голубой:
не успела, вольная как ветер,
попрощаться, берег наш, с тобой,
с рыбаками,
с лодками,
с пучиной
синеокой с уймой поволок.

Те над ней с высокою кручиной
«мяу» безымянный некролог...

Сильная! Так в судорогах бьётся,
словно жребий ей посмертный дан
взрезать воздух до каёмки солнца,
чтоб остаться в небе навсегда...

Та, ещё дрожа, в прибое мокнет,
высоко балуются пока
сёстры её с бризом вперегонки...

Птичья скорбь крылата: коротка!

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы