Истинало кафе
Автор: Росен Русев
В нова есенна премяна
паркът ме посреща.
Прошарен, променен
и малко тъжен...
по отминалото лято
и с любов гореща.
Спирам се в бистрото,
където пиехме кафе.
Поседнах и поръчах.
От чашата кафе се вдига
топла и уханна пара.
Отпивам, става мило
от спомена за срещите ни
някога и тук.
Виждам те, как
седнала на стола,
четеш ми новата си книга
и тихо стихове редиш.
Унесен в мисли не усещам
как идваш истинската ТИ.
Присядаш и споделяш с мен
изстиналото ми кафе.
Във моя спомен.
Беше някога...
В друга... есен...
Истинало кафе
© Copyright: Росен Русев, 2017
Свидетельство о публикации №117122300742
Свидетельство о публикации №117122300742
Рецензии