Александыр Геров. Любовь

Любовь

В обличье, блеском странным озарённым,
ты с сердца камень трепетной рукой—
и я исчез в глазах твоих бездонных,
где отыскал заветный непокой.

Чуть просветлев, немного подобрели
мои за жизнь усталые черты:
космические выдохлись метели,
и дни за днём цвели как те сады.

Я долго жил как пел одной тобою.
Ты снилась мне. Я слушал на заре
рулады птиц в своём сердечном бое—
и как дитя с кровати на пригрев.

Не скоро охладели наши чувства,
остыли губы, выдохлись слова:
изолгалась любовь—  всё стало тусклым,
и не кружит пустая голова.

И пусть кружат бессонными ночами
цветные с поволокою глаза,
холодный мир и мы— в самообмане
уж не моём, словами не сказать.

Во зыбучей тьме ней одной поминки
сыграю— и сползу на сутки вниз...
Пропеллером, дома как домовинки!..
Земля, как все бессмысленно вертись!

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Любов

С лице от странен блясък озарено
ти в своите очи ме потопи.
Докосна се ръката ти до мене
и камъка в сърцето ми стопи.

По моите черти тъй уморени
отново мина малко светлина.
И се събра безкрайната вселена
в спокойните контури на деня.

И дълго аз те носих във сърцето си.
Под клепките ми нощем спеше ти.
В зори се вслушвах как тупти сърцето ми
и скачах от кревата с весел вик.

А после избледняха наште думи,
изстинаха горящите уста.
И угаси се чудното безумие
в разкритата лъжа на любовта.

Сега отново здания и улици
ще се въртят в безсънните нощи.
Ще се въртят пред мене пак учудени
зелени, сини, шарени очи.

Така от скок на скок, в самоизмама,
срещу смъртта отиват мойте дни...
Въртете се, студени черни здания!...
И ти, земя, глупешки се върти!

Александър Геров