Не се научих да крещя.
А имам нужда да го сторя.
Да вия с глас срещу нощта
от счупения си прозорец.
Вълчица в мен да се роди,
когато месецът кръвяса.
Да срина тъпите звезди.
И – може би, да вампирясам.
На тъжния да дам нишан –
да спре най-сетне да тъгува.
Живяхме сред обран бостан,
да жаля? – пет пари не струва.
На лошия да пратя сън,
на алчния – торба със пепел,
и двамата да разберат –
пръстта изтрива всеки белег.
Да може да ви бъде страж –
харизвам болката от воя,
и на страхливия – кураж –
обратно да се върне в строя.
На мама и на моя син –
сълза – че много ги обичам.
Преди да изрека – Амин! –
успях ли да ви кажа всичко?
Почувстваш ли във някой ден,
че никъде надежда няма –
дошло е време да си с мен.
И срещу Бог да вием двама.
Преди да изрека амин
© Copyright: Йотова Валентина, 2017
Свидетельство о публикации №117122011023
Свидетельство о публикации №117122011023
Рецензии