Дамян Дамянов. Окну подобно встречного состава...
лицо её мелькнуло на глазах.
Она беззвучно— что же? прошептала.
Тот губ дуэт, ресниц единый взмах
нейдут с ума, и шёпот смутный мнится
в безумии грохочущих колёс
намотанный до точки на ступицы,
не знающие наших с вами грёз.
Лица её не помню уж, и слава,
не то б по незнакомке я зачах:
любовь, похоже— встречные составы
на мировых бесстрелочных путях.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Като прозорецът на влак насрещен.
Лицето и премина покрай мен.
И сякаш, че за миг прошепна нещо.
Какво? Не чух. Ала от този ден
Започнах шепота и все да чувам—
Да зървам профучалия и лик.
През луди колела да я сунувам
Със намотан на скоростта им вик.
Коя бе тя? Защо я мисля всякак
И всякога? Не е ли любовта
Два срещнати, разминати два влака
През гарата грамадна на света?
Дамян Дамянов
Свидетельство о публикации №117122010367