Съм
Автор: Росен Русев
Лодка съм.
И море.
Подухне ли вятър,
клати ме
и все, все към теб...
Тъжно е - тъмно море
без светулки през лятото,
Няма те,
Няма светулки
само медузи
светят понякога...
Просто морето
не показва своите дарове.
*
В мен само ти си море,
почти заспало и истинско...
Страх ме е, когато успееш
в думи
с тях да притискаш
и обичаш до нежност,
и да бъдеш небе.
Ти си истина,
обич и нежност,
мое тъжно,
моя обич...
море...
Съм
© Copyright: Росен Русев, 2017
Свидетельство о публикации №117121707360
Свидетельство о публикации №117121707360
Рецензии