Петыр Алипиев. Летний вечер
Закатный отблеск тихо осветил
вершины гор– и воздух стал прозрачен.
Ко сну в свои– охотница иначе–
вон птица одинокая летит.
Прохлада неба черепичный зной
сменяет поминутно, хоть несмело,
даря на милость душеньке и телу
чудеснейший, сладчайший упокой...
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Лятна вечер
Залязващото слънце освети
с отблясъци гръбнака на Балкана.
В небето въздуха прозрачен стана.
Самотна птица някъде лети.
От покрива полъхва още зной,
но вее хлад и като ласка мека
нахлува във душата на човека
най-чудния, най-сладкия покой...
Петър Адипиев
Свидетельство о публикации №117121609208