Пламен Парнарев. Круг

Так бы их и оставил -
ровно там...у черты
между временем.
И дорогой.
Холодно. Мгла моросит.
И в мире ином, и в этом рассвет...

Бесконечности пшеничные зёрна
Любовь твою собой питают.
И нет моста между добром. И злом.
Только дни, что вдаль убегают.

Так бы их и оставил - два лица
Бога и дьявола,
там...скраю. Глаза твои
в холодном тумане
ищут брод,
пути не зная...

Иду. Если Бог сказал,
мосты утонувшие подниму.
Крошка хлеба в мире этом
и в ином, куда однажды приду.

Так бы их и оставил.
Ровно там...Дорога - круг
из сна по прошлому.
Иду ( если Бог сказал )...
Придти бы только к твоим глазам.


перевод с болгарского
2017



    К Р Ъ Г

Така ги бях оставил -
точно там...в чертата
между времето.
И пътя.
Студено е. Ръми мъгла.
И в този свят, и в онзи се разсъмва...

Безкраят е пшенично зърно.
На любовта ти храни двете преки.
И няма мост между добро. И зло.
А само дни, отминали в пътека.

Така ги бях оставил - две лица.
На дявола и бога,
там...открая. Очите ти
в студена мъгла
да търсят брод.
А пътя да не знаят...

Вървя. Ако е рекъл бог,
удавените мостове ще вдигам.
Троха от хляб съм в тоя свят.
И в онзи, дето някога ще стигна...

Така ги бях оставил...
Точно там. Пътеката е кръг
от сън по минало.
Вървя (ако е рекъл Бог)...
в очите ти да пристигна.