Петыр Алипиев. Поэзия

Поэзия

Бессмертна в буднях и росе,
в заре и чуде,
ты никогда и насовсем,
ты есть и будешь.

Благая, тихо и и вразмах
в сердца ступая,
благоухаешь в небесах
бессменным маем.

В снежке юна и налегке,
всё так победно
дрожишь в последнем лепестке,
в листке последнем.

С травою кличешь нечто в нас,
преображая—
и мы с тобой в который раз
растём, большая.

В корнях самой природе вслед,
в коре и лубе
свет-душу мира на земле
поёшь и любишь.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Поезия

А ти наистина не мреш,
ти съществуваш
в росата, в утринния скреж,
в душите плуваш.

Изпълваш с нежен аромат
над нас небето
и влизаш като благодат
сама в сърцето.

Ако не лъхва вятър, то
сняг весел пада.
Трептиш в самотното листо
и все си млада.

Все викаш нещо вътре в нас
ведно с тревите
и ставаме и лъч, и глас
и ний самите.

В мъзгата, въздуха, пръстта
живееш, пееш—
душата светла на света
във скут люлееш.

Петър Алипиев