Георги Рупчев. Топь

Топь

В пути среди банального пейзажа,
когда всего до цели оставалось,
тебе жарой испитому однажды
сырая топь красивой показалась.

Она тебя красиво увлекла— и
на склоне дня да косогором сивым
ты навсегда спустился, это зная,
но было так красиво...

Она красива и теперь, пока  ты,
вдыхая гниль и чавкая без боя,
уж искоса следишь за провожатым:
ужель хоть он решится за тобою.

Останется она красивой даже
с тобой на дне в последней ипостаси
болотной красоты многоэтажья,
где нет пути, но также и напастей.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Тресавище

Красиво бе това тресавище, когато
отби от пътя със пейзажите банални.
Следобедът бледнееше в пустеещото лято
и сякаш никой никога оттук не бе минавал.

Красиво беше и когато те повлече
надолу и разбра, че е завинаги,
че пътя ти назад завинаги пресечен е,
но беше толкова красиво...

Красиво е сега, когато имаш още малко
да вдишваш тежката му влага и да го погледаш.
В изчезналите твои стъпки друг на пътя спрял е
и— без да знае— може би ще те последва.

А то ще е красиво и когато си потънал—
ти няма да предупреждаваш за опасност.
Ти просто ще лежиш по гръб на дъното,
проникнал в третото убежище на красотата.

Георги Рупчев