Дора Габе. Перед праздником

Прости меня, безудержное время,
за то, что упрекаю иногда,
хоть знаю, что и без того
удел твой тяжек.
Гнетёт меня вся эта тишина,
когда молчим,
а надо бы возвысить голос;
невыносим треск болтовни пустой,
когда необходима тишина.
Тревожно мне,что призываем в помощь
тех, которые тебя создали
и пробудили человечество,
а кровь свою пролили,
завет оставив нам,
в надежде, что его исполним
и они преобретут покой.

Не хочу стоять задумавшись,
когда ты празднуешь свой день,
не хочу, чтобы глаза мои слезились
от радости,
а сердце,
сердце материнское моё,
сжималось бы
от страха за тебя!
Не хочу я этого затишья перед вселенской
бурей!
Не хочу!


перевод с болгарского
2017



Почакай, слънце (1967)
Автор:
Габе, Дора


   ПРЕД  ПРАЗДНИКА

Прости ми, наше оплодено време,
че правя упреци понякога,
макар да зная, че и без това
ти имаш тежък дял.
Гнети ме тая тишина,
когато замълчим,
а трябва да се дигне глас;
тежи ми крясъка на празни приказки,
когато трябва да е тихо;
тревожа се, че призоваваме на помощ
онези, които те създадоха
и стреснаха човечеството,
а свойта кръв пролели,
предадоха завета си на нас
с доверие, че ще го въплътим,
за да си отпочинат те.

Не искам да стоя замислена,
когато ти празнуваш своя ден,
не искам да сълзят очите ми
от радост,
а моето сърце,
а майчинското ми сърце,
застинало на стража,
да се бои за теб!
Не искам туй затишие пред буря
над света!
Не искам!


Рецензии