Марина Цветаева Гордость и робость Гордост и плахо

„ГОРДОСТЬ И РОБОСТЬ...”
Марина Ивановна Цветаева (1892-1941 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ГОРДОСТ И ПЛАХОСТ

Гордост и плахост – родни сестри са,
дружно орисват моята люлка.

„Челото вдигай!” – гордост нарежда.
„Поглед навеждай!” – плахост прошепва.

Тъй си вървя аз – поглед навела,
вдигнала чело – гордост и плахост.


Ударения
ГОРДОСТ И ПЛАХОСТ

Го́рдост и пла́хост – ро́дни сестри́ са,
дру́жно ори́сват мо́ята лю́лка.

„Че́лото вди́гай!” – го́рдост наре́жда.
„По́глед наве́ждай!” – пла́хост проше́пва.

Тъ́й си вървя́ аз – по́глед наве́ла,
вди́гнала че́ло – го́рдост и пла́хост.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Марина Цветаева
ГОРДОСТЬ И РОБОСТЬ...

Гордость и робость – родные сестры,
Над колыбелью, дружные, встали.

„Лоб запрокинув!” – гордость велела.
„Очи потупив!” – робость шепнула.

Так прохожу я – очи потупив –
Лоб запрокинув – Гордость и Робость.

               1921 г.




---------------
Руската поетеса, писателка и преводачка Марина Цветаева (Марина Ивановна Цветаева) е родена на 26 септември/9 октомври 1892 г. в Москва. През 1909-1910 г. посещава лекции по старофренска литература в Сорбоната в Париж. В творчеството й са застъпени романтичният максимализъм, мотивите за самотата, трагичната обреченост на любовта и неприятностите в битието. Авторка е на книги с поезия, проза, драматургия и есеистика, сред които стихосбирките „Вечерний альбом” (1910 г.), „Волшебный фонарь” (1912 г.), „Из двух книг” (1913 г.), „Чародей” (1914 г.), „Царь-девица” (1920 г.), „Вёрсты” (1921 г.), „На Красном Коне” (1921 г.), „Лебединый стан” (1921 г.),  „Стихи к Блоку” (1922 г.), „Конец Казановы” (1922 г.), „Разлука” (1922 г.), „Переулочки” (1922 г.), „Молодец” (1922 г.), „Ремесло” (1923 г.), „Психея. Романтика” (1923 г.), „Молодец” (1924 г.), „Поэма Горы” (1924 г.), „Поэма Конца” (1924 г.), „Крысолов” (1925 г.), „С моря” (1926 г.), „Попытка комнаты” (1926 г.), „Поэма Лестницы” (1926 г.), „Новогоднее” (1927 г.), „Поэма Воздуха” (1927 г.), „Красный бычок” (1928 г.), „После России” (1928 г.), „Перекоп” (1929 г.), „Сибирь” (1930 г.), „Мой Пушкин” (1937 г.) и др. От 1922 г. живее в емиграция в Германия, Чехословакия и Франция. През 1939 г. се връща в СССР. След жестоки репресии на съветското правителство към семейството й на 31 август 1941 г. се самоубива в гр. Елабуга, Татарстан.