Дамян Дамянов. Шахматы

Шах
              На Александър Геров               

Със вехт каскет, с бастун и шалче,
по-лек дори и от дима,
го виждам и ми става жал, че
със него влиза у дома

и моята тъй близка старост,
с която мълком и без страх
мълчим, скърбим и с нежна ярост
понякога играем шах.

Аз знам, ще дойдат и ония
нещастни и нелепи дни,
които пъстрата кутия
ще ни затворят... Старини

ни чакат с тебе, друже мили...
И в някой божи ден, тъй свят,
над пъстрата дъска без сили,
Животът ще ни каже: «Мат!»

Дамян Дамянов


Шахматы
               Александыру Герову               

Он легче дыма, в ветхой кепке
заходит в гости иногда,
и горько мне, что так нелепо
минуют нащи с ним года.

Вдвоём умалчивая старость,
деля печали пополам,
играем в шахматы, стараясь
о ней ни слова... Та же нам

готовит доски гробовые.
Не королям, любезный брат—
коням, ярмом натёршим выи,
жестянка-жизнь поставит мат.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы