Чай
Автор: Росен Русев
Отпивам глътката чай
с аромат на шипка с арония
в него примесен.
Носещ мисли по теб,
напомнящr ми жена
с тревоги унесена
в себе си.
Отпивам от ароматната течност,
вперил поглед в сумрака.
Отвън през прозореца
дъждовните капки
проливат сълзи
и страдат по лятото.
Аромата от чая опива и въздуха,
ухае на есен
простряла мъгли,
обезлистени клони
люляни от вятъра,
през окъселите дни.
Двама сме с чашата
и отляво от късната есен ли -
или от мислите
по малко боли.
Отпивам от чая
от шипка с арония .
А вън все вали...
И в душата вали...
Свидетельство о публикации №117121205809