Иду по снегу - по ковру из белых роз.
Снежинки ранят тысячами стрел.
Иду к тебе, как-будто под гипнозом,
мечты, дотронувшись, боль причиняют мне.
Из глубины ночной струится тишина,
и только голос твой звенит медовым эхом,
но лишь к губам твоим прильну, откроется душа,
вдвоём с тобой проложим путь по снегу.
перевод с болгарского
2014
ЩЕ ПРОПРАВИМ ДВАМАТА ПРЕЗ ПРЕСПИТЕ ПЪТЕКА...
Стъпвам по снега - килим от бели рози.
Снежинките ме жилят с хиляди стрели.
Вървя към тебе като под хипноза,
защото от докосвънето на мечтите ме боли.
От нощните укрития безшумно се изнизва тишина,
и само эхото на твоя меден глас отеква.
Едно допиране до устните ти ще отключи моята душа.
Ще проправим двамата през преспите пътека.
Петър Пенчев. Вдвоём проложим путь по снегу...
© Copyright: Ирина Петрова 24, 2017
Свидетельство о публикации №117121201478
Свидетельство о публикации №117121201478
Рецензии