Жълтата вишна
Автор: Росен Русев
Камбани замлъкнали
в празните вечери
носещи бременни
утрото.
Отваряш очи
и поемаш за никъде,
без никого и незнайно къде...
Притихнало
небето отникъде,
сиво-мътно от саждите
и димът от комините
изплаква за земята сълзи.
Измива онази, голата истина
през пролука на облак
от небесни очи.
Обади ми се, щом разбереш,
как вместо мен вятър
вплита пръсти в косите ти,
и ги прави игриви и нежни,
като мечти...
Чакам жълтата вишна
да стане червена,
сок да прокапе,
да оцвети дните ми
в рубинено-нежна любов.
За мене единствена -
ти мой живот...
Свидетельство о публикации №117120907820