Александыр Геров. Награда
Как долго уж не знаю
я созерцаю смерть...
Краса её иная,
иные хлябь и твердь.
Она закон и мера
раздумью, чувству, нерву.
В награду за вниманье
я с ветки упаду
как лист,
она поманит
когда.
Иной не жду.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Награда
Дълги години вече
аз съзерцавам смъртта...
В това се крие, човече,
смисъл и красота.
Аз чрез смъртта измервам
колко струва тръпка на нерва,
живота, мисълта.
И затова за награда
ще свърши моят живот,
както листото пада
от есенното дърво.
Александър Геров
Свидетельство о публикации №117120709104