Таньо Клисуров. Бессмертный полк

Бессмертный полк

Они похожи на Бирнамский лес,
идущий в час предсказанной расплаты...
Их души хором смотрятся с небес
назло иудам, иродам, пилатам.

Они однажды вместе собрались
в весенний день великого почина
войну заклясть «навеки провались»...
Тела их ныне лет минувших глина.

Они погибли от свинца и ран,
страданий долгих, голода, болезней....
Бессмертный полк однажды умирал,
чтоб навсегда в сердцах живых воскреснуть.

Они воскресли совесть разбудить
растормошить забывчивую память.
Портреты их без счёту как один
хоругви словно высятся над нами.

Они воскресли всем смертям назло:
Христом в Нагорной некогда воспеты,
с потомками идут без лишних слов
в последний бой со злом на свете этом.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Безсмъртният полк

                На 9 май през Червения площад преминаха
                близките на загиналите с техните портрети.

Приличат те на Бърнамския лес,
към Макбет за разплата приближавал…
Не са лесът. Те носят друга вест—
от жителите на подземната държава.

Разровиха със нокти пласт след пласт
на съвестта ни спечената почва.
С портретите си тръгнаха към нас,
а уж смъртта навеки ги заточи.

Не е дванайстият, не кобен е часът,
но полкът от безсмъртни иде, иде,
не с доказателства за късен съд
а споменът— дали е жив— да види.

Зарити в градските развалини,
в села под пепел, в хълмове и ниви,
огромен полк мъже, деца, жени,
отдавна мъртви уж, пристъпват живи.

Възкръснаха. Необясним въпрос
за всичките теории научни.
Това, което обеща Христос,
най-сетне доживяхме да се случи!

Таньо Клисуров