In Memoriam. На Дима Хворостовски, с любов

Познаваш един човек - както може да се познава знаменитост. От непознат.
Възхищаваш му се. И разбира се, го обичаш - както може да се обича знаменитост.
Отива си. И ти, както е в реда на нещата, скърбиш за него - както може да се скърби за знаменитост. Непозната.

И едва тогава, понякога, започваш да се питаш - всъщност, кой е бил той? Какъв е бил? Какво е било важно за него? Какво е имало и какво - не, -  значение?
И откриваш, понякога, други страни. Много по-важни и близки за теб от изкуството му. И зарад които наистина си заслужава и да го уважаваш, и да го обичаш, и ако щеш - да се прекланяш пред него.

Но него вече го няма. И може би, едва тогава скръбта ти става наистина истинска - защото едва тогава идва от сърцето ти.

И неволно, спомням си думите на Джон Дъв (1572 - 1631) за човешката смърт и за кого бие камбаната. Познати ми, за мой срам, едва от епиграфа на Хемингуей, както на повечето от нас.
И спомням си още едни думи, от една песен. На Лили Иванова:

"Зарад тъжния ми глас аз знам, обичате ме искренно,
Но има ли един сред вас без глас да ме обича истински..."

СБОГОМ, ДИМА! ОБИЧАМЕ ТЕ ИСТИНСКИ!
ВЕЧНА ПАМЕТ!


---

Илюстрация:

https://goo.gl/qgN8Hj
Цит.:  https://goo.gl/M6P33f