Иван Бунин Холодная весна Студена пролет

„ХОЛОДНАЯ ВЕСНА”
Иван Алексеевич Бунин (1870-1953 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


СТУДЕНА ПРОЛЕТ

Сред криви стволове, сред клони разклонени
пълзи дим млечен: на овошките димят.
Към ябълкови цветове в треви зелени
езици огън червенеят и трептят.

Безцветен западът е – нощен студ ще мине.
В гнездо уютно славей песен ще реди
над тор димяща в сладката упойка синя,
в среброто на мъгливо-ярките звезди.


Ударения
СТУДЕНА ПРОЛЕТ

Сред кри́ви ство́лове, сред кло́ни разклоне́ни
пълзи́ дим мле́чен: на ово́шките димя́т.
Към я́бълкови цветове́ в треви́ зеле́ни
ези́ци о́гън червене́ят и трептя́т.

Безцве́тен за́падът е – но́штен сту́д ште ми́не.
В гнездо́ ую́тно сла́вей пе́сен ште реди́
над то́р димя́шта в сла́дката упо́йка си́ня,
в сребро́то на мъгли́во-я́рките звезди́.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Иван Бунин
ХОЛОДНАЯ ВЕСНА

Среди кривых стволов, среди ветвей корявых
Ползет молочный дым: окуривают сад.
Все яблони в цвету – и вот, в зеленых травах,
Огни, как языки, краснеют и дрожат.

Бесцветный запад чист – жди к полночи мороза.
И соловьи всю ночь поют из теплых гнезд
В дурмане голубом дымящего навоза,
В серебряной пыли туманно-ярких звезд.

               1913 г.




---------------
Руският поет, писател и преводач Иван Бунин (Иван Алексеевич Бунин) е роден на 10/22 октомври 1870 г. в гр. Воронеж. Произхожда от дворянско семейство. Първото му публикувано стихотворение е от 1887 г. в сп. „Родина”, а първата му стихосбирка е от 1891 г. В младежките си години работи във в. „Орловский вестник” и в различни държавни канцеларии, публикува стихове и разкази в издания като „Русское богатство”, „Новое слово”, „Южное обозрение”, „Наблюдатель”, „Южное слово”, „Одесский листок”, „Биржевые ведомости”, „Утро России”, „Современные записки”, „Современный мир”, „Русская мысль” и др. Член е на литературния кръг „Среда”. През 1903 г. получава Пушкинска награда за книгата си „Листопад”, а през 1909 г. е удостоен повторно с наградата за 4-томните му събрани съчинения. Почетен академик е на Петербургската академия на науките (1909 г.). През 1919 г. емигрира във Франция. Живее в градовете Париж и Грас, занимава се с активна литературна дейност, издава книги във Франция, Германия, Чехословакия, Швеция и др. Превежда на руски творби на Лонгфелоу, Байрон, Алфред Тенисън, Алфред дьо Мюсе и др. Автор е на много книги с поезия и проза, сред които стихосбирките „Листопад“ (1901 г.), „Стихотворения” (1906 г.), „Роза Иерихона” (1924 г.), романът „Жизнь Арсеньева” (1930 г.), сборникът „На край света и другие рассказы” (1897 г.), повестите „Деревня“ (1909 г.), „Суходол“ (1911 г.), „Митина любовь” (1924 г.), книгите с литературни портрети и мемоари „Окаянные дни” (1920 г.), „Освобождение Толстого” (1937 г.) и др. Книгата му „Тъмни алеи“ (1943 г.) е най-четеният сборник с къси разкази в Русия през ХХ век. Той е първият руски автор, получил Нобелова награда за литература (през 1933 г.). Умира на 8 ноември 1953 г. в Париж.