Дамян Дамянов. Старые блокноты

Старите бележници

Оръфани, с подгънати кьошета,
във миши дупки скривани, във тях
наред с безстрашните ми мисли шета
до вчера незабравяния страх.

Изравям ги сега с една обида,
със себесрам във гузните гледци,
тъй както се изравят много свидни,
погребваните скришом мъртъвци.

Лежали във затвори— чекмеджета,
недоубити в лагери от прах,
през мрак родени, първи път на светло
излизат дните ми— затворници във тях.

Разлиствам ги; жестоки, грешни, прави,
са думите във техните листа.
Биха могли на съд да ме изправят,
с куршум да ми пробият съвестта!

Биха могли... Не позволих да бъдат.
Но днес, ведно със тайнописа в тях,
издават ми по-страшната присъда:
осъждат ме на доживотен страх!

Дамян Дамянов

 
Старые блокноты

Я из своих потрёпанных блокнотов,
испытывая стыд уже, не страх,
бесстрашных мыслей пламенную роту
интимно эксгумирую впотьмах.

Стыдом к стене прижатый уголовник,
из гекатомбок в поисках концов
свои выкапываю мысли словно
тайком зарытых полумертвецов,

живых едва, ни кем недоубитых,
как мной, отцом невыросших детей,
как заново родившим их, забытых
в минувшего проклятой суете.

И эта мной засушенная новость,
и этот анекдот— ему б гулять,
мою легко сговорчивую совесть
давно имеют право расстрелять.

Бумага стерпит всё?.. Моя станица
решилась на ужасный приговор:
я обречён пожизненно стыдиться,
не раз себя обворовавший вор!

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы