Юрий Поликарпович Кузнецов - Ты зачем полюбила поэ

Юрий Поликарпович Кузнецов (11.02.1941-17.11.2003)
Ты зачем полюбила поэта...
http://www.stihi.ru/2006/01/11-2666

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

***

Ти защо заобича поета,
че играе със златни слова?
От високо луната просветна
и замая се твойта глава.

Ти лиши се от земна опора.
Що тъй лесно пристъпи напред?
И какво е открило в простора
твойто тяло във него и в теб?

Той пък искаше мисли да пръска,
от забравата да е далеч.
На небето измери той ръста
с твойта земност и своя летеж.

Не се връща той никога вече,
заличава следите трева.
Ти ще плачеш, а той отдалече
ще откликва със златни слова.

1977
Превод: Мария Шандуркова, 07.09.2012 г.

-----------------------------

Ти защО заобИча поЕта,
че игрАе със злАтни словА?
От висОко лунАта просвЕтна
и замАя се твОйта главА.

Ти лишИ се от зЕмна опОра.
Що тъй лЕсно пристЪпи напрЕд?
И каквО е открИло в простОра
твойто тЯло във нЕго и в тЕб?

Той пък Искаше мИсли да прЪска,
от забрАвата да е далЕч.
На небЕто измЕри той рЪста
с твойта зЕмност и свОя летЕж.

Не се врЪща той нИкога вЕче,
заличАва следИте тревА.
Ти ще плАчеш, а тОй отдалЕче
ще отклИква със злАтни словА.

-------------------------

***

Ты зачем полюбила поэта 
За его золотые слова?         
От высокого лунного света
Закружилась твоя голова.   

Ты лишилась земли и опоры.
Что за лёгкая тяга в стопе? 
И какие открыло просторы 
Твоё тело и в нём и в себе? 

Он хотел свою думу развеять,
Дорогое стряхнуть забытьё.    
Он сумел небесами измерить 
Свой полёт и паденье твоё.      

Он уже никогда не вернётся, 
След его заглушила трава.      
Ты заплачешь, а он отзовётся
На свои золотые слова.            

1977