Обич
Автор: Росен Русев
Защо си толкова добра и упорита,
нима това ни е съдба?
Тази обич полуприкрита,
да е винаги със нас?
Нима толкова е трудно,
да признаеш, че обичаш?
Тогава нека помълчим,
да чакаме другия да вдигне телефона,
с премрежени от сълзите очи,
да шепнем, че ни няма нищо.
Обичам те!
До полуда те обичам!
Поискай ме,
при теб ще дойда.
Поискай ме!
Защото те обичам.
Поискай ме!
Защото и без теб не мога.
Обичай ме!
Тъй както теб обичам.
До изнемога...
Свидетельство о публикации №117112611497