Николай Гумилев - Жираф
Жираф
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
ЖИРАФ
Аз виждам, че тъжен е погледът твой този ден
и с тънки ръце си прегърнала ти колене.
Послушай: далече, далече, край езеро Чад
изискано броди жираф.
Със стройна грациозност е той надарен,
а кожата негова сякаш с вълшебен е тен,
със който луна, едва, може би, да се сравни,
люляна, разпръсната в езерни тихи води.
Далече прилича на кораб със цветни платна
и тича тъй сякаш е птица във полет щастлив.
Аз зная, че вижда земята прекрасни неща,
когато на залез той в пещерен мрамор е скрит.
И весели приказки знам за далечни страни,
за черна девойка, на младия вожд за страстта,
но ти твърде дълго си вдишвала гъсти мъгли,
не искаш да вярваш във нищо, освен във дъжда.
И как да ти кажа за топли тропически дни,
за палмите стройни, за носещ се див аромат...
Ти плачеш? Послушай... на езеро Чад в далнини
изискано броди жираф.
1907
Превод: Мария Шандуркова, 24.11.2017 г.
--------------------------------------------
Аз вИждам, че тЪжен е пОгледът твОй този дЕн
и с тЪнки ръце си прегЪрнала тИ коленЕ.
ПослУшай: далЕче, далЕче, край Езеро ЧАд
изИскано брОди жирАф.
Със стрОйна грациОзност е тОй надарЕн,
а кОжата нЕгова сЯкаш с вълшЕбен е тЕн,
със кОйто лунА, едва, мОже би, дА се сравнИ,
люлЯна, разпрЪсната в Езерни тИхи водИ.
ДалЕче прилИча на кОраб със цвЕтни платнА
и тИча тъй сЯкаш е птИца във пОлет щастлИв.
Аз знАя, че вИжда земЯта прекрАсни нещА,
когАто на зАлез той в пЕщерен мрАмор е скрИт.
И вЕсели прИказки знАм за далЕчни странИ,
за чЕрна девОйка, на млАдия вОжд за страсттА,
но тИ твърде дЪлго си вдИшвала гЪсти мъглИ,
не Искаш да вЯрваш във нИщо, освЕн във дъждА.
И кАк да ти кАжа за тОпли тропИчески днИ,
за пАлмите стрОйни, за нОсещ се дИв аромАт...
Ти плАчеш? ПослУшай... на Езеро ЧАд в далнинИ
изИскано брОди жирАф.
--------------------------------------------
Жираф*
Сегодня, я вижу, особенно грустен твой взгляд
И руки особенно тонки, колени обняв.
Послушай: далёко, далёко, на озере Чад
Изысканный бродит жираф.
Ему грациозная стройность и нега дана,
И шкуру его украшает волшебный узор,
С которым равняться осмелится только луна,
Дробясь и качаясь на влаге широких озер.
Вдали он подобен цветным парусам корабля,
И бег его плавен, как радостный птичий полет.
Я знаю, что много чудесного видит земля,
Когда на закате он прячется в мраморный грот.
Я знаю веселые сказки таинственных стран
Про чёрную деву, про страсть молодого вождя,
Но ты слишком долго вдыхала тяжелый туман,
Ты верить не хочешь во что-нибудь кроме дождя.
И как я тебе расскажу про тропический сад,
Про стройные пальмы, про запах немыслимых трав.
Ты плачешь? Послушай… далёко, на озере Чад
Изысканный бродит жираф.
1907
-------------
*В сборнике «Романтические цветы», изданном в Париже, 1908, было указано: «Посвящается Анне Андреевне Горенко». На первом листе подаренного Анне Горенко экземпляра этой книги сохранилась надпись Гумилёва: «Моей прелестной царице и невесте как предсвадебный подарок предлагаю эту книгу» (Из Википедия)
*В сборника "Романтические цветы", издаден в Париж, 1908, е посочено "Посвещава се на Анна Андреевна Горненко". На първия лист на подарения екземпляр от книгата на Анна Горненко (Ахматова) е запазен надписът на Гумильов: "На моята прелестна царица и невяста като предсватбен подарък предлагам тази книга." (От Уикипедия)
Свидетельство о публикации №117112508882