Дъжд
Автор: Росен Русев
Небето утре пак ще посивее,
Изтръгнало от север всички облаци.
Дъждът отново ще залее
вкиснатата ми душа измокрена.
И до прозореца застанал
ще гледам как дъждът
изтрива образи
и нови пренарежда.
Реди пейзажи,
после нови...
понякога и спомени потичат.
Капките се гонят,
изличават картина преди миг
изписана,
а нямам нищичко, с което
да запомня тези бързи мигове,
донесени с дъжда,
измити с нови капки
отиващи в безвремие
и връщащи безумия
от дни на мигове
отнесли ми душата
и сърцето ми при теб,
и тази чакаща врата,
към мене да отвориш.
На прага срещайки ме
с усмивка мила глава на рамото
ми да положиш
и с крачката назад
да ме поканиш
при онези мигове,
в които изтръпналите чувства
искат нямото присъствие на
моят дух.
Останаха очите ми при
теб...
За теб отворени...
Дъжд
© Copyright: Росен Русев, 2017
Свидетельство о публикации №117112404949
Свидетельство о публикации №117112404949
Рецензии