Ръка за сбогом
Автор: Росен Русев
Есента унила вече е при нас,
тъжна охра и червено-жълто злато...
Подходящ декор за раздели и сълзи.
И кафето леко соленее,
погледнало в кафевите очи.
На перона се прощаваш с мен,
отпуснала в ръката си ветрило.
Поглеждам те с премрежени очи,
мълчиш и погледът унил е.
Потегля влакът, аз оставам.
У мен в душата - сиво.
Губи се от погледа последния вагон
подритвам камъчетата по пътя
и губя се във себе си,
по път посочен от съдба.
Страдам мълчешком.
В душата ми е здрачът.
Ръка за сбогом
© Copyright: Росен Русев, 2017
Свидетельство о публикации №117112404916
Свидетельство о публикации №117112404916
Рецензии