Дамян Дамянов. Контрасты

Контрасты

Тут воскресает моё детство:
помойку нищие гребут
по хлеб и соль, а по соседству–
наживы алчной very good.

Мчит нувориш на мерседесе
в собор, грехи где за гроши
отпустят: все при интересе,
чем современно хороши.
 
В душе моей несовременной
контрастов внешних разнобой:
стекляшкой бедность режет вены–
богатсво пьёт из них в упой.

Душа ждала земного рая–
не шизосоциума ад.
У жизни сумрачного края
иной страны не выбирая,
иной судьбе я был бы рад!

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Контрасти

...Стон. Бедност. Просяци. Смрад мръсна...
С лик на дете одрипавяло
то— мойто детство пак възкръсна,
а аз го мислех за умряло.

Край него с мерцедес, цял в кожи,
той– новобогаташът– ето
прелита в миг към храма божи,
да си плати с грош греховете.

Свръхсиромашка– свръхбогата,
в мен улицата дефилира.
Душата ми стърчи в средата,
контрастите й с гняв събира.

И скръб кипи по тази нейна
двуобразност и двупосочност.
Ах, друга улица да грейне–
огромна, слънчева алея!
Да свърши мракът, ден да почне!

Дамян Дамянов