Дамян Дамянов. Дневники

Дневники

Вёл я их погодно. Педантично!
Грудой на столешнице они
в частностях похожи и отличны,
в общем одинаковы— мои.

Ветхие тетради пожелтели,
записи повыблекли!.. В тоске
перелистываю их несмело,
хорощо, не видимый никем.

Проза фактов— телеграфным стилем...
Редко— скороспелые стихи...
Будней серость и величье, или
праздников то гнев, то страстный гимн.

Суета, дела, паденья, взлёты...
Вздохи по утраченной любви...
Скудость быта, рыночные гнёты...
Совести злопамятной— на вид.

Оживают прошлого поминки—
громоздятся строчек этажи,
пляшут неумелые картинки—
раскадровкой фильма «Это жизнь».

Глупости пожиже да погуще...
Житие мое без рифм и нот...
Молодой осёл за хлеб насущный
в записях моих не то найдёт?

И пускай: кто ищет да обрящет!
Мёртвые не имут срамоты.
Страшно мне живому в настоящем
видятся целинные листы...

и многоречивые обрывы
фраз, замаранных ли мной— зачем?..
Боже, умирал я косо-криво
жизни ль ради— твой или ничей?

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Дневници

Водих ги с години. Педантично!
Ей ги, накамарени пред мен.
По формат, по цветове— различни,
по живот— еднакви: ден по ден.

Старите тефтери-календари!...
Овехтели, във петна и прах...
Тъжно ги отварям и затварям—
мъките ми, радостите в тях...

Малки и големи... Пълни с проза...
Просто с факти. Като в телеграф.
Делници красиви или грозни,
празници от луд възторг и гняв...

Гости— кой дошъл, кой си отишъл.
И какво съм писал, и кое...
Как по стара обич съм въздишал,
как съм страдал в ново битие,

Колко пъти скарал съм се, с колко
хора подир туй съм се сдобрил...
...Не листа изписани, а ролки
на живота ми— изтъркан филм.

Глупости. Предишни или нови.
Моят цял животец, моят прах...
Кой ли млад кретен ще ги изрови,
за да вади хляба си от тях?

Да го вади, няма нищо страшно!
Да яде — не ме е яд, ни срам.
...Само празните листа ме плашат—
мойте смърти гледат ме от там...

Всичките. О, празни листи! Свири
вятърът на ужаса в тях див:
боже, колко пъти съм умирал,
за да стигна чак дотука жив!

Дамян Дамянов