Петър Пенчев. Моё село

Как чёрная подраненная птица
Уселась ночь на каменные крыши.
Исчезли двор и старая черница*
И где-то лишь ручей журчит чуть слышно.

Уснул мой дом в уютной колыбели -
Лощинке мягкой посреди Балканских гор,
Где с роем светлячков прохладный ветер
В безумный пляс пустился над гумном.

И в первый раз влюбившись, для невесты,
Запел сверчок неистово и задушевно...
Уснул и я под эти ласки леса,
И боль моя утихла постепенно.

перевод с болгарского
2001

*черница - шелковица




   


 МОЕТО СЕЛО

Нощта като ранена черна птица
Бавно ляга върху покривните плочи.
Изчезват плевнята и старата черница
И само ручеят там някъде клокочи.

Заспа и къщата в уютната си люлка -
Долчинка мека сред Балканските баири.
Пригонва вятърът рой мигащи светулки
И за хоро чевръсто над харманата ги събира.

Безбрежно влюбен в първата си булка
Щтурец неистово и задушевно свири,
И аз заспах под горските милувки,
Защото в мене тихо болката умира.