Георги Рупчев. Двое
Окно открыто в летний сад. Обед кончают двое:
au pair доеден виноград. Под кофе. Посторонний
нетронутый прибор на скатерти привычен.
Уставший ждать малыш размяк, лицо набычил,
мякиш катает, комкает и снова лепит гномов,
А мать, сама невелика, в наряде самом новом,
как ягодка дозревшая, бычкует сигарету,
и убирает со стола. Приборов грязных нету.
Зенит воскресный позади. Пусто воспоминанье
как стул. И место на диване.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Двамата
Отворен е прозорецът към лятната градина
и в стаята привършват обяда си двамина.
Изядено е гроздето, изпито е кафето,
до масата е сложен по навик стол за третия.
Момчето, вече сито и уморено от очакване,
си прави човечета от хляб и после ги размачква,
а майката— доволна, попрецъфтяла, дребничка—
гаси цигарата и почва да разтребва.
Неделята към този час вървя, сега върви надолу
и споменът е празен като стола.
Георги Рупчев
Свидетельство о публикации №117112011313