Пламен Парнарев. Признание

                Перевод с болгарского

Она берег. И волна.
Тихий шёпот листвы.
Позднее эхо моего сна. Или
Замершее объятие…

Она минувшее моё. И будущее.
Воздух. И птица летящая… Прощание.
Поздний дождь за пределом взгляда моего.
Ожидание на вокзале зимней ночью.

Она убивает меня. Медленно, нежно…
Потоком любви. Камнем вечности.
Струйкой песка из горсти –
Близкая… и такая далёкая.

Не покидай меня, неистовая!
Останься там, на холме! В мечтах.
Стирай их с глаз моих.
И с поздних снов лип.
(2017)


ПРИЗНАНИЕ ПРЕД НЕЯ
 
Тя е брегьт. И вълната.
Тихият шепот на листите.
Късното ехо в съня ми. Или
прегръдка изстинала...

Миналато в мене.И бъдъще.
Въздух. И птица...Сбогуване.
Късният дъжд зад очите ми.
Гара, в нощта презимувала.

Тя ме убива. Полека...
С нишка любов. С камък вечност.
В струйката пясък от щепите -
близка...и толкоз далечна.

Не ми отминавай, лудетино!
Остани там, на хълма. С мечтите.
Тях прекосявай. В очите ми.
С късният сън на липите.