Радой Ралин. Дикилиташ

Дикилиташ

Трава поверх колонн упавших,
ненужная, как ласка мертвецу.
Тут не театр. Трагедии не наши
давно подведены к концу:
доисторические кряжи
непобедимых рощ; лишай
наград и званий неотважным;
оваций смолкших тишина...

Гордясь укорененностью,
они пережили себя,
и выставили суть свою
на вид некаменных ребят. 
Ни птиц, ни гнёзд. Трава, к чему
демагогический твой глум?

Тут эхо глохнет как ура
навеки осаждённых.
Палач сюда без топора,
с женой по нерождённым.

Окаменевший лес как мы
на жар небес из полной тьмы.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Дикилиташ

Върху грохналите каменни колони
 е пораснала трева,
 трева,
 ненужна като ласка върху мъртвец.

Това не са останки от театър
и никакви измислени трагедии
не са се разигравали тъдява.
Това са дънери праисторични
от най-непобедимата гора.
Неповалени, упорити,
с ордените— лишеи,
те вярвали в своите силни корени
и доживели историческата милост
да се превърнат в геология,
в обект прекрасен за туризъм.

Трева, защо е твойта демагогия?
Руините не носят оптимизъм.
Къде са клонищата с милиони листи?
Къде са птиците, гнездата?

Тук ехото заглъхва
като "Ура" на безизходно обсадени.
Тук няма място за импресии.
Стои печална вкаменената гора
като народ подир репресии.

Радой Ралин